Кога ще дойде пролетта? Празник на традицията, мита и прераждането

На 22 март нашето училище отбеляза своя 10-годишен юбилей със спектакъл, който бе не просто представление, а завръщане към нещо древно – вплитане на фолклор, история и философия в една нощ, в която зимата и пролетта се срещат на сцената.

Представлението, озаглавено „Кога ще дойде пролетта?“, разказва за Баба Марта и група деца, подготвящи се за идването на пролетта, която все още се бави. Халата, могъща господарка на бурите, отказва да пусне земята от ледената си прегръдка. Студът и мракът властват, а от сенките изпълзяват създания на страха – вампири, таласъми, караконджули  – същества, обитаващи българските приказки от векове. За да ги победят, децата не кръстосват мечове, а се опират на нещо древно и по-силно – на традицията.

Седянката –  събиране около огъня, място, където се пеят песни и се разказват истории, в които миналото оживява – това е тяхното оръжие! Чрез танци, музика и предания от древността, децата и Баба Марта връщат топлината на земята. Но те не са сами. Силни и маскирани, кукерите пристигат с тежки чанове, чиито звуци огласят мрака и със стъпки, прогонващи последните следи от зимата. Дори нашите „петлета“, най-малките ни ученици (само на три до седем години), заемат своето място в борбата със студа.

Освен впечатляващите образи и завладяващите изпълнения, спектакълът носи дълбоки послания, свързани с българската история и народопсихология. Показва ни как християнството по земите български е вплело в себе си стари вярвания без да ги заличава, а превръщайки ги в традиции - живи и до днес. Битката между Баба Марта и Халата е не просто борба на сезоните, а символ на баланса – вечния кръговрат на светлина и мрак, добро и зло, мъка и щастие. Представлението задава въпроси, стари като времето: можем ли да разберем топлината, ако не сме изпитали студа? Можем ли да оценим радостта, ако не сме познали тъгата? Напомня ни, че дори зимата има своя смисъл, че трудностите ни правят силни, че пролетта е ценна именно защото е чакана.

Събитието бе не само удоволствие от артистична гледна точка, но и уникален начин за демонстрация на съхранението на българските обичаи, традиции, и вярвания. В него взеха участие ученици от различни класове, театралната група на училището, танцовата група, както и фолклорният ансамбъл Хоп-Троп. Учители, доброволци и родители работиха неуморно зад кулисите, за да вдъхнат живот на тази магия. Публиката – изпълнена с родители, приятели на училището и специални гости – беше очарована. Сред присъстващите бяха г-н Панов и г-жа Лекова от Българското консулство в Единбург, г-жа Райна Манджукова от ИАБЧ, д-р Златко Барс-Димитров - предстаител на посолството в Лондон, както и професори от университета в Кеймбридж, Единбургския университет и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тяхното присъствие подчерта важността на подобни събития – не само за училището, но и за съхраняването и популяризирането на българското културно наследство по света.

В последните мигове на представлението, когато Халата най-сетне бе победена, в залата се усети промяна – не само на сцената, но и във въздуха. Публиката затаи дъх. Спектакълът приключи, но нещо остана. Една топлина. Едно разбиране. Едно обещание, предавано през поколенията: никоя зима не трае вечно. Пролетта винаги идва.

А тази вечер, в светлината на прожекторите, пролетта сякаш вече бе дошла.  

/автор Йоана Димитрова/

Видеозапис от представлението: